По повод 144 г. от Априлската епопея – 1876г. седмокласниците Петър Коцаков и Владимира Елчинова написаха есе на тема „Априлското въстание през погледа на съвременния българин“. В извънредното положение, в което се намираме, те показаха своята гордост , че са наследници на достойни предци и споделиха мислите си за едно от най-значимите събития в нашата история. Пожелаваме успех на Петър и Владимира в тяхната реализация и нека любовта към българското минало и традиции винаги ги съпътства. Отличеното есе е:
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН
144 години са дълъг период по линията на времето, който може да затъмни или омаловажи подвига на шепата български въстаници, загинали за свободата на народа си. Всеки път с наближаването на паметната дата от избухването на Априлското въстание се чуват различни отзиви и коментари, като в годините оставам с впечатление, че все повече са българите, които се питат защо е било нужно да избухне въстанието и да умрат толкова невинни хора?!?! Но на всеки от тях бих отговорил: За чистата и свята Република! За свободата наша! За да ни има като народ на картата на Европа!
Народът ни години преди Априлската епопея е водил битки за свободата си, но същите не са били организирани и са завършили с неуспех. Всичко това обаче не е сломило непреклонния български дух и народът само е чакал да настане време за свобода. Сигурно се е искало огромна смелост да излезе в битка всеки един от въстаниците, до вчера държал мотика и рало, а след това в миг нарамил пушка и да тръгне на сигурна гибел в името на народа и свободата му. Тези хора съзнателно са се жертвали, за да бъдат свободни не те, защото те са виждали смъртта си, а техните деца и внуци.
Всички ние днес трудно можем да усетим патриотичния дух, опиянил въстаниците, и дори е неразбираемо за нас защо е било нужно да се пролее толкова кръв. Прокрадва се становище, че не сме били под робство и дори че мирно сме съжителствали с османците. Но всичко това се опровергава в книгите, песните и легендите от фолклора ни, разкриващи начина и условията на живот на българите през тези пет тъмни века. Всички тези предания разказват истината за налаганата жестокост върху българския народ, за живота му с хомот, без права и свобода. Колко песни има за редица български моми, които насила са изведени от бащиния дом и отведени в незнайна посока, за да пристанат без воля на турчин; колко невръстни български момчета са отделени от гръдта на майките си, недосукали майчиното мляко, за да бъдат насила направени еничари, а след това върнати по родните си места, да колят и бесят бащите и братята си; колко хора са останали без дом, защото къщите са им били изгорени до основи от османските армии. Всичко това опровергава модерните схващания в днешни дни за „мирното” ни съжителство с правоверните мюсюлмани.
За това, когато днес се отбелязва годишнина от Априлското въстание, аз се изпълвам с възторг от делото на дедите ми, от техния непреклонен дух и непримиримост към чуждото владичество и налаганата тирания в собствените им земи. Горд съм с това, че Райна Княгиня – една учителка, е ушила знамето на свободата и го предала на въстаниците. Прекланям се пред подвига на Георги Бенковски, Панайот Волов, Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Георги Измирлиев и хилядите знайни и незнайни българи, загинали за свободата на отечеството. Покрусен съм от жестокостта, с която са били избити майки и деца в църквата „Света Неделя” в Батак, жертвите на Перущица и Брацигово. В името на всички тях и заради подвига им съм горд да се нарека българин. Смъртта им ни е дала свободата.
На тези, които обезсмислят подвига им, ще кажа, че ако не бяха априлските герои с тяхната решителност и саможертва, днес най-вероятно нямаше да я има България. Подвигът на всички тях е обърнал погледа на Европа и Русия към нас и са ни се притекли на помощ. Един камбанен звън, едно кърваво писмо, един изстрел от пушка са били достатъчни народът да въстане, да повярва на организаторите и да тръгне след тях към заветната цел: „Свобода или смърт юнашка!”. Горд съм с подвига им, защото само един истински българин може да загърби живота, но не честта и достойнството си.
Често се питам колко от нас днес сме готови на каквато и да е саможертва за родината, народа, ближния, другаря?!?! Днес всеки се е затворил в собствената си черупка и не вижда по-далеч от личните си интереси. Сигурно и за това подвигът на Априловците му е толкова далечен и неразбираем. Но всички ние не бива да оставяме историята ни да бъде променяна в годините, нито пък забравена, защото „Народ, който забравя историята, е обречен да я повтаря!” (Джордж Сантаяна). Сега, когато националният ни дух е сломен и хиляди българи напускат родината в незнайна посока, изселват се и работят в чужди държави, не намирайки смисъл да останат в България, все по-наложително е да си припомняме тези велики мигове от историята ни, изпълващи сърцето ми с гордост. На всички тях искам да кажа, че не трябва да напускат страната, защото бягството винаги е поражение, а в поражението губят свободата си.
Априлското въстание е водено за святата народна свобода. Днес, когато всички ние сме затворени в домовете си, приклещени от непознат и невидим враг, много по-лесно можем да разберем какъв е бил поривът на тези храбри мъже и жени и защо с цената на собствения си живот са тръгнали да дадат свобода на децата си. Сега усещаме какво е да не можем свободно да напуснем дома си, да искаме и чакаме разрешение да излезем от населеното място, в което живеем, да не можем да видим дори своите роднини и приятели. И ако някой наруши установените забрани, да рискува живота си. Сега е така заради вируса, но през втората половина на ХIХ век заради чуждите закони, налагани с кръв. Именно ограничавайки свободата ни, ние имаме възможност да усетим духа на българина и мотива за водене на битки за освобождението му преди повече от век. И нека не забравяме, че към момента ние сме в уютните си домове и имаме сигурността на родната стряха, притежаваме всички удобства, неща, които българите в Османската империя не са притежавали. Цялата тази несигурност е била градивният тласък на родолюбците за извоюване свободата на родината.
Априлска епопейо, бъди ни пътеводна светлина и дай ни надежда, че ще ни има и утре като народ. Нека смъртта на въстаниците и хилядите невинни жертви в нея не е била напразна и нека ние докажем, че „Никой не е забравен и нищо не е забравено!”. Поклон и благоговение пред героите и техния подвиг!
Поклон вам – въстаници горди, слава вам – непокорни мои прадеди! Благодаря ви, че днес ме има и българин свободен мога да се нарека!
„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
(Иван Вазов)
Слава на героите, дали ни свободата, която имаме днес!
Написал: Петър Костадинов Коцаков
ученик в VII „а” клас
Основно училище „Никола Парапунов”
град Разлог, област Благоевград