Приключи конкурсът, организиран от Координационния екип за справяне с насилието при ОУ „Никола Парапунов“, под наслов „С приятелство, спорт и творчество срещу насилието“.
В литературния конкурс за съчинение на тема „С приятели и доброта срещу насилието“ се включиха учениците от V и VI клас. Инициативата се посрещна с голям интерес и от множеството предадени творби на 1. място журито класира разказа на Соня Методиева от Vб клас, която показа своите творчески заложби и по този начин каза не на насилието.
Да пожелаем на Соня здраве и още много творчески успехи!
С приятели срещу тормоза
Аз съм Фреди Джаксън. Не ме мислете за американец. Това, че имам американска фамилия, не значи нищо. Добре де, баща ми е американец. Ммм … ако можех да се опиша с няколко думи, бих казал висок, слаб, зубър с морскизелени очи и черна коса. Ха-ха-ха, наистина ли взехте това насериозно? Зубър съм, да, харесвам математиката, литературата, историята и географията, но чак толкова красив не съм.
Така, днес …
-Ей, Фреди! – провикна се някой.
И ето, идваха Ани Монева и Георги Мандисарски. Те ми бяха най добрите приятели.
-Фреди Джаксън, къде беше? – извика толкова силно Ани, че прокънтяха ушите.
-Еми, къде съм бил? Правех си проекта по …
-Фреди, бързо, имаме час по английски.
Добре, имаше един предмет, който ми беше труден. Да, английският език. А пък и учителката ми беше много строга.
-Добре, идвам.
-Фреди, хайде по-бързо! – обади се Георги.
Затичах се към кабинета по английски, но …
-Фреди, Ани, Георги, защо закъсняхте? Веднага сядайте по местата си! – заповяда госпожица Ангелова, която беше на около 50 години.
Седнахме си по местата. За наказание учителката по английски ни написа отсъствия. Всичко вървеше добре, докато не се появи Иван Манушкин. Да, познахте, той беше гадняра на класа. Та той влезе в час най-нехайно, бутна Александър Тваровски и още две момчета и познайте на кой чин дойде… Иван дойде на моя чин.
-Ей, Фреди, хайде да отлетиш оттук като папагалче!
Едва не се разсмях. Иван не беше от най умните. Ани и Георги тръгнаха да стават от местата си, но аз ги спрях с поглед. Дойде ми смелост …
-Това място за кацане е заето, можеш да кацнеш отзад – опълчих се аз – о, богове, помогнете ми!
Иван ме погледна злобно и седна на задния чин. Часът по английски свърши и излязохме в голямо междучасие.
-Фреди, ти го уби! – каза Александър, с когото не бяхме толкова близки приятели.
Ани и Георги се усмихнаха, за да покажат, че са горди с мен.
И тогава Иван вместо да удари мен, удари Александър. Момчето падна на земята, носът му започна да кърви. Всички се притеснихме. А аз тръгнах към Иван, като си помислих „Богове, пазете ме!“. Някой ми хвана ръката и ме издърпа. Това беше Ани.
Фреди, спри! – каза тя притеснено.
Огледах се в красивите ѝ океанскосиви очи. Понякога се чудех защо общува с нас …
Какво става тук? – попита тренер Граговски.
Георги му разказа всичко.
Фреди, Иван, Ани с мен при директора – заповяда треньора – а ти, Гоше, заведи Александър при медицинската сестра!
Да, прочетоха ни конското, опитаха се да ни влеят ум в главите. Мен и Ани ни пуснаха по-рано. Иван го задържаха. С Ани се притеснихме. Звъннахме на Георги. Той не вдигна телефона. Обиколихме цялото училище и най-накрая го видяхме. Беше с Александър във физкултурния салон. Седяха на една пейка.
-Тормозът трябва да спре! – каза изведнъж Алекс.
-Вярно е – изрекохме силно в един глас аз, Ани и Георги.
-Трябва да направим нещо! – продължих аз.
Предложих да направим парти , на което да поканим и Иван. Нека всички бъдем приятели.
На сутринта учениците от цялото училище бяха облечени с розови фланелки. Подкрепяха инициативата „Не на тормоза!
Е, не успях да довърша проекта си, но…
-Фреди, ела да се снимаме! – извика ме Иван.
Идвам – отвърнах аз.
Вече имахме снимка „в розово“. По този начин казахме: „Да на приятелството! Не на тормоза!“.